
Илон Мъск се присъединява към предупрежденията за фискален колапс

Загрижеността относно финансовата стабилност на Съединените щати, изразявана от години в криптообщността, получи значителна подкрепа от един от най-влиятелните бизнес лидери в света. Публикуваната на сайта CoinDesk аналитична статия разкрива как милиардерът и технологичен предприемач Илон Мъск се присъедини към хора от биткойн средите, предупреждавайки за потенциален фискален колапс на американската икономика.

Неговите критики са насочени конкретно към т.нар. "голям и красив данъчен законопроект" на президента Доналд Тръмп, за който експертите прогнозират, че ще увеличи фискалния дефицит с 2,4 трилиона долара през следващите десет години.
Това се случва в особено чувствителен момент, когато нарастващите фискални притеснения вече карат много инвеститори да се отдръпват от американските активи в полза на алтернативи като биткойн и злато. В края на фискалната 2024 година дефицитът на САЩ достига внушителните 1,8 трилиона долара, а националният дълг надхвърля 36 трилиона долара, с годишни лихвени плащания в размер на 1,13 трилиона долара.

Потенциалните последици от изказването на Мъск
Публичното изразяване на фискални притеснения от страна на личност с огромното влияние и популярност на Илон Мъск може да доведе до сериозни последици за финансовите пазари. Първо, това би могло да ускори процеса на отдръпване от американски активи, който вече е в ход. Показателно е, че именно в този период се наблюдава засилено приемане на биткойн и други криптовалути, включително XRP, от корпоративни трезори.
Второ, инвеститорите, които изпитват все по-голяма загриженост относно фискалното здраве на американското правителство, вероятно ще започнат да изискват по-висока доходност, коригирана спрямо инфлацията, като компенсация за риска да заемат пари на правителството. Това предполага, че доходността по държавните облигации ще остане висока, което допълнително ще усложни фискалната ситуация и ще затрудни икономическия растеж.
Историческа перспектива на проблема
Привържениците на биткойн от години предупреждават за подобно развитие. Те последователно поддържат тезата, че дори и криптовалутите да нямат всички правилни отговори, те със сигурност задават правилните въпроси относно устойчивостта на традиционната финансова система. Все по-популярно става мнението, че правителството на САЩ вече е фактически фалирало, а доларът се намира на път към колапс. Според изразеното от Мъск мнение, правителството рискува официален банкрут, ако не успее да възстанови фискалната дисциплина.
От теоретична гледна точка, може да се твърди, че американското правителство е било в състояние на технически банкрут от десетилетия. Това е видно от многократните повишения на тавана на дълга през годините. Конгресът установи първия федерален лимит на дълга от 45 милиарда долара още през 1939 г., предоставяйки на Министерството на финансите широки правомощия за използване на различни инструменти за заемане, при условие че общият дълг не надвишава самоопределения лимит.
Оттогава насам таванът многократно е достиган и повишаван, което само по себе си е признак на хронична фискална криза и по същество представлява форма на прикриване на банкрут. Към 2025 г. таванът на дълга вече е достигнал невъобразимите 36 трилиона долара.
Аналогия с природни бедствия
Ситуацията напомня на шега от индийски комик за държавни служители, които изкуствено повишават прага на опасност по време на наводнения, за да създадат илюзия за контрол и нормалност. По подобен начин, многократните повишения на тавана на дълга могат да се разглеждат като опит за прикриване на фискалния банкрут на страната, вместо като решаване на същинския проблем.
От поне десетилетие насам привържениците на биткойн твърдят, че съвременната парична система е фундаментално счупена и че трябва да преосмислим самата концепция за "пари" - в частност, системата на дълговите фиатни пари. Тази позиция изглежда все по-обоснована, тъй като съотношенията дълг към БВП в развитите страни са надхвърлили критичната граница от 100%, което е ясен индикатор, че способността на дълговите фиатни пари да генерират устойчив икономически растеж е сериозно компрометирана.
Природата на дълговите фиатни пари
Публикация в блога на Института Мизес предлага проницателно описание на дълговите фиатни пари (хартиени пари с държавен печат, неподкрепени от физически актив) и тяхното функциониране:
"Правителството и мощни банкери установиха система през 1913 г., която обикновено работи така: Всеки долар от паричната база (или „тесни пари", или „високоенергийни пари") възниква с едно към едно увеличение на публичния дълг, колективно дължим от данъкоплатците. След това частните банки използват тази база, за да създадат повече долари (в „широки пари"), които възникват с едно към едно увеличение на частния дълг."
Системата е конструирана по такъв начин, че "ако хората в частния сектор някога изплатят всичките си дългове, а федералното правителство изплати всичките си облигационери, тогава предлагането на американски долари практически би изчезнало." Това подчертава парадоксалната природа на фиатната парична система с частичен резерв, която може да бъде описана като "трагично абсурдна".
Законът за намаляващата възвръщаемост
Съотношение дълг към БВП, надхвърлящо 100%, означава, че общият държавен дълг превишава годишното икономическо производство на нацията. В такава ситуация всеки допълнителен долар, зает от правителството и инвестиран в икономиката, генерира резултат (мултиплициращ ефект), който е по-малък от един долар - тоест възвръщаемостта на допълнително заетите средства става все по-малка.
В контекста на икономическия закон за намаляващата възвръщаемост или полезност, маргиналната полезност на всеки допълнителен долар, изразходван за стимулиране на растеж, става отрицателна. Това означава, че допълнителният дълг вече не генерира продуктивен икономически растеж и всъщност може да бъде контрапродуктивен.
Образно казано, това наподобява ситуация, в която човек се тъпче с любимия си сладолед без прекъсване (аналогично на начина, по който правителствата се "тъпчат" със заети пари от десетилетия насам); в крайна сметка, на някакъв етап, се достига точка на пресищане и негативни последици. Точно в такова положение се намират фискалните финанси и съотношенията дълг към БВП в САЩ и други развити икономики.
Възможни решения на проблема
Икономистът Ръсел Нейпиър, признат експерт по въпросите на дълговете и фискалната политика, предлага няколко потенциални стъпки, които правителствата биха могли да предприемат, за да намалят съотношенията дълг към БВП до по-устойчиви нива.
Една от тези стратегии включва проектиране на по-висок номинален растеж на БВП чрез поддържане на структурно ниво на инфлация - подход, който много страни, включително САЩ и Обединеното кралство, са прилагали в миналото, за да обезценят натрупания дълг след Втората световна война. Позволяването на умерена инфлация да ерозира реалната стойност на дълга, намалявайки тежестта на обслужването му и понижавайки съотношението дълг/БВП, може да стимулира търсенето на алтернативни активи, които съхраняват стойност като злато и биткойн.
Други потенциални мерки включват обезценяване на валутите, въвеждане на капиталови контроли и различни форми на финансова репресия - всички те биха могли да бъдат благоприятни за алтернативни инвестиционни класове, включително криптовалутите.
Необходимост от фискална дисциплина
В по-оптимистичен план, намаляването на фискалните разходи - стратегия, първоначално популяризирана от президента Тръмп - би могло да бъде единственият ефективен начин за връщане на икономиката към устойчив път на развитие.
Показателна е медицинската аналогия с диабета. Когато човешкото тяло е изложено на прекомерно количество кръвна захар за продължителен период, клетките обикновено развиват инсулинова резистентност, което води до диабет тип 2. Лекарите често препоръчват периоди на гладуване, за да се възстанови инсулиновата чувствителност на организма.
По аналогичен начин, ограничаването на фискалните разходи може да се окаже единственият ефективен метод за значително намаляване на съотношението дълг към БВП под критичната граница от 100%, възстановявайки по този начин ефективността на дълговата фиатна система за генериране на икономически растеж.
Възниква обаче въпросът: какво ще се случи, ако правителствата не успеят да въведат необходимата фискална дисциплина? В такъв сценарий, дълговата фиатна система наистина може да достигне своя край, което неминуемо ще засили търсенето на алтернативи. В този контекст, блокчейн технологиите и криптовалутите се очертават като потенциално жизнеспособни опции за бъдещето на глобалната финансова система.