Инфлацията в еврозоната се покачва до 2,2 процента през Септември
Снимка: CryptoNovini.comИнфлацията в еврозоната отбеляза ръст до 2,2% през Септември, което представлява надхвърляне на целевата стойност, определена от Европейската централна банка (ЕЦБ). Както разкрива сайтът Cryptopolitan, това е първият път от Април насам, когато инфлацията преминава над целта на централната банка. Повишението от предходните 2% през Август идва на фона на нарастващи цени в сектора на услугите и забавяне в темпа на намаляване на разходите за енергия.
Новите статистически данни, публикувани от Евростат, потвърждават прогнозите, направени в анкета на Ройтерс сред водещи икономисти. Докладът също така показва, че ключовият индикатор за основната инфлация, от който са изключени цените на храните и горивата, се е задържал стабилно на ниво от 2,3%, въпреки отчетеното повишение на цените в сферата на услугите.
Пазарна реакция и очаквания
Неотдавнашното повишение на инфлацията вече започва да оформя очакванията на пазарните участници и политиците относно предстоящите действия на Европейската централна банка. След серия от решителни намаления на лихвените проценти, централната банка в момента поддържа основния лихвен процент на ниво от 2%. Сега обаче институцията е изправена пред сериозния въпрос дали продължаващият ръст на цените би могъл да отложи евентуални бъдещи облекчения на паричната политика.
Данните, публикувани в Сряда, отбелязват и друга важна тенденция, а именно поддържането на стабилни основни цени въпреки по-силната инфлация в сектора на услугите. Детайлният анализ разкрива сложна комбинация от фактори, които ще трябва да бъдат взети под внимание от политиците преди предстоящото заседание на 30 Октомври. Ако не бъде взето решение за промяна, това ще бъде третото поредно заседание без изменение на лихвените проценти.
Позицията на ЕЦБ
През последните четири години Европейската централна банка положи значителни усилия в борбата с инфлацията. Въпреки това, официалните представители на институцията не възприемат настоящото месечно повишение като индикация за нов сериозен проблем. Според тях по-широките икономически тенденции продължават да сочат към постепенно спадане на цените до и под целевата стойност от 2%.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард изрази своята позиция във Вторник с думите:
„Тъй като можем да моделираме бъдещето, рисковете за инфлацията изглеждат доста ограничени и в двете посоки. С лихвени проценти от 2% сме добре позиционирани да реагираме, ако рисковете за инфлацията се променят или ако възникнат нови шокове, които застрашават целта ни."
Това изявление ясно сигнализира, че централната банка е в готовност да предприеме необходимите действия, но не се поддава на паника заради еднократни месечни данни.
Разногласия сред политиците
Очаква се някои политици да използват данните за Септември като аргумент в подкрепа на по-консервативен подход към паричната политика. Сред тях са онези, които се опасяват, че допълнително облекчаване на лихвените условия би могло да дестабилизира ценовите очаквания на пазарите. С оглед на текущата ситуация, ЕЦБ почти със сигурност ще запази лихвените проценти на настоящото им ниво по време на предстоящото заседание на 30 Октомври, което ще бъде третото поредно без промяна.
Финансовите инвеститори демонстрират сходна преценка на ситуацията. Според пазарните прогнози съществува едва 10% вероятност за ново намаление на лихвите до края на настоящата година и 30% шанс за намаление до средата на 2026 година. Тези пазарни очаквания отразяват увереността в сегашната позиция на ЕЦБ, въпреки регистрирания ръст в общата инфлация.
Опасения от прекалено ниска инфлация
Интересно е да се отбележи, че в рамките на еврозоната по-голямото притеснение за някои официални лица не е високата инфлация, а напротив, възможността инфлацията да остане на прекалено ниски нива. Европейската централна банка прогнозира, че ръстът на цените ще достигне 1.7% през следващата година и ще се задържи под целевата стойност за шест последователни тримесечия.
Такъв продължителен период на ниска инфлация би бил достатъчен, за да накара търговците на дребно и работодателите да променят своя подход при определянето на цените и заплатите. Някои експерти смятат, че това може да доведе до трайно установяване на слаб ръст на цените, подобно на ситуацията през десетилетието преди пандемията. През този период ЕЦБ намали лихвените проценти до отрицателни стойности и вля трилиони евро в икономиката с цел стимулиране, но въпреки това не успя да повиши инфлацията до желаните нива.
Икономически предизвикателства и перспективи
Аргументите в подкрепа на по-мек подход към паричната политика са подкрепени от незадоволителните данни за промишленото производство, инвестициите и потребителските разходи, които показват признаци на икономическо забавяне. В допълнение, европейската икономика е подложена на натиск от американските мита, което добавя още един слой от рискове.
От друга страна, по-консервативно настроените членове на ЕЦБ твърдят, че тези опасения са преувеличени. Те са уверени, че икономиката на еврозоната е достатъчно стабилна, за да се справи с търговските напрежения, като се позовават на признаците за възстановяване в промишления сектор, стабилната заетост и нарастващите разходи за отбрана, които подкрепят икономическия растеж.
За момента централната банка е възприела подход на изчакване и наблюдение, преди да предприеме нови действия по отношение на лихвените проценти. Това идва след като вече реализира намаление с два пълни процентни пункта в периода до Юни тази година. Бъдещата посока на паричната политика ще зависи от това колко бързо ще се изясни икономическата картина и дали инфлацията наистина ще се върне под целевата стойност, или ще се окаже по-устойчива от първоначално очакваното.
