Тръмп залага на митата за възраждане на производството в САЩ
В последните години икономическата политика на президента Доналд Тръмп е в центъра на горещи дискусии. Според информация от сайта Cryptopolitan, стратегията на американския президент за налагане на мита като инструмент за възраждане на местното производство среща значителна съпротива от икономическите експерти, които не виждат реализация на обещаните резултати.
Ефектът на митата върху американските компании
След въвеждането на търговските ограничения, много американски производители отчитат спад в международните поръчки, което доведе до планове за значителни бюджетни съкращения и намаляване на работни места. Особено показателен е случаят с Китай, който през Март преустанови вноса на соя от три големи американски компании, позовавайки се на опасения от замърсяване. Азиатският гигант също така спря вноса на самолети Boeing, което се оказа тежък удар за най-големия американски износител.
Теоретичните аргументи срещу практическата реалност
Основният аргумент на Тръмп е, че връщането на производствените мощности в САЩ ще възстанови величието на американската икономика. В теорията това изглежда логично, но според експерти като икономиста Ха Джун Чанг, такъв процес би отнел десетилетия, а не месеци или години.
Дори при сценарий, в който американските граждани масово подкрепят визията на президента и са готови да платят високата цена под формата на инфлация и повишени цени поради мита, въпросът остава дали такава стратегия би проработила в дългосрочен план. Чанг подчертава, че САЩ не се нуждаят само от фабрики и производствени мощности - необходими са и квалифицирани работници със специфични умения, университети, които да подкрепят научноизследователската дейност, както и адекватна инфраструктура.
Икономическите предизвикателства пред местното производство
Според икономиста Уил Ших, цената за производство на стоки в Съединените щати остава изключително висока:
"Все още е четири, пет пъти по-скъпо да се произвежда нещо в Съединените щати."
Това твърдение се подкрепя от данни, публикувани в Wired, според които няколко американски компании, проучили възможността за преместване на производството си в САЩ, са се отказали поради високите разходи, трудностите при набавяне на суровини и липсата на квалифицирана работна ръка.
Интересното е, че вместо да върне производството обратно в Америка, търговската война по-скоро пренасочи вноса от Китай към други страни с ниско заплащане на труда като Виетнам и Филипините. Това показва, че глобалните търговски вериги са гъвкави и се адаптират към новите условия, но не непременно в полза на американското производство.
Проучвания и статистика
Скорошно проучване на CNBC сочи, че 61% от анкетираните бизнеси смятат, че е по-рентабилно да преместят веригата си за доставки в друга страна с по-ниски мита, отколкото да релокират производството в САЩ. Същият процент от участниците в проучването считат, че политиката на Тръмп тормози корпоративна Америка, вместо да я подпомага.
Още по-тревожен е фактът, че 81% от анкетираните в същото проучване заявяват, че биха разчитали повече на автоматизация, отколкото на наемане на нови служители. Това се потвърждава от данни на компанията за автоматизация Formic, която отчита 17% увеличение на използването на роботи от техните клиенти само между Януари и Февруари тази година. Тези тенденции ясно показват, че производствените работни места няма просто да се върнат в САЩ, тъй като автоматизацията, роботиката и изкуственият интелект предоставят по-рентабилна алтернатива.
Академичната гледна точка
В актуална академична статия, икономисти от Харвардския университет обясняват естествения процес на икономическа трансформация, при който страните преминават от селско стопанство и производство към сектора на услугите, когато тяхното богатство нараства. Според изследването:
"Световната търговия със стоки се разшири бързо през 90-те и 2000-те години, което допринесе за голям спад в заетостта в производството в Съединените щати... и Европа."
Производствените работни места се преместиха от по-богатите държави към страните от Югоизточна Азия като Китай и други региони на Източна и Югоизточна Азия. Това е естествен икономически процес, тъй като развитите икономики стават по-богати, технологиите напредват, а работните места в сектора на услугите се увеличават.
Същото изследване посочва, че повишаването на вносните мита има положително въздействие основно върху сектора на услугите, особено върху бизнес услугите, а не върху производството. Академичните експерти пишат:
"Във всички случаи основното въздействие върху заетостта от тези мита и субсидии изглежда се пада на сектора на услугите, а не на директно засегнатите производствени и селскостопански сектори."
Политически успех въпреки икономическите неуспехи
Парадоксално е, че въпреки очевидните икономически неуспехи на политиката на митата да възроди производството или да защити ефективно селското стопанство, тя се оказа политически успешна. Избирателите в засегнатите региони демонстрират повишена подкрепа за Републиканската партия и Доналд Тръмп, възприемайки тези политики като израз на солидарност с борещите се местни индустрии.
Особено силно пострадаха селскостопанските региони, които разчитат на износ за Китай. Въпреки че федералното правителство отпусна значителните 23 милиарда долара за земеделски субсидии, тази подкрепа само частично компенсира щетите, причинени от ответните мерки на Китай.
Заключение
Обещанието за повторна индустриализация на Америка чрез мита изглежда по-скоро популистко, отколкото икономически обосновано. Историческите данни показват, че митата, наложени от Тръмп върху Китай по време на първия му мандат, не успяха да привлекат компании обратно в САЩ, нито да увеличат съществено производствените работни места.
Глобалните икономически процеси и технологичните промени трансформират трудовия пазар по начини, които не могат лесно да бъдат променени чрез търговски ограничения. За да постигне истинско икономическо възраждане, Америка вероятно се нуждае от по-комплексен подход, включващ обучение на работната сила, инвестиции в инфраструктура и стимулиране на иновациите, вместо просто налагане на мита върху вноса.
