Пекин планира продажба на конфискувани криптовалути в Хонконг
Снимка: CryptoNovini.comКитайските власти предприемат нова стратегия за справяне с конфискуваните криптовалути, като планират да ги продадат чрез лицензирани борси в Хонконг. Наскоро публикуваната на сайта Tech In Asia информация разкрива, че Бюрото за обществена сигурност в Пекин инициира това сътрудничество с Китайската борса за акции в Пекин (CBEX), с цел ефективно управление на криптоактивите, иззети в рамките на различни наказателни дела и разследвания.
Според плана, CBEX ще привлече трети страни, които ще действат като посредници, улеснявайки продажбите на регулирани платформи. След реализиране на транзакциите, постъпленията ще бъдат конвертирани в китайски юани и депозирани в специално определени за целта сметки. Това бележи първият официално документиран случай, в който китайска правителствена агенция от континенталната част на страната описва конкретен процес за разпореждане с иззети виртуални валути.
Контраст между политиките на континентален Китай и Хонконг
Това решение е особено интересно в контекста на контрастиращите политики между континентален Китай и Хонконг. Докато централното правителство в Пекин наложи една от най-строгите забрани за търговия с криптовалути в световен мащаб, специалният административен район Хонконг целенасочено се позиционира като глобален център за виртуални активи с по-либерален регулаторен режим.
Новата инициатива илюстрира прагматичния двоен подход на китайските власти към регулирането на дигиталните активи в различните територии под техен контрол. Въпреки че континентален Китай поддържа строги забрани за криптоборси, първични предлагания на токени (ICO) и добив на криптовалути още от 2017 г., Хонконг активно разработва регулации, предназначени да привлекат институционални инвеститори в сектора.
Интересен аспект на ситуацията е, че китайски официални лица дискретно присъстват на събития, свързани с криптовалути в Хонконг, и очевидно позволяват на града да функционира като своеобразен тестов полигон за политики в областта на дигиталните активи, които централното правителство все още не е готово да въведе на континента.
Мащаб на конфискуваните активи
Решението на Пекин да разработи формален процес за ликвидиране на конфискувани криптовалути е продиктувано от необходимостта да се управлява огромното количество дигитални активи, натрупани след въвеждането на забраната за криптовалути в Китай. Стойността на тези конфискувани активи, очакващи разпореждане от китайските власти, е достигнала няколко милиарда долара до края на 2022 г.
Още по-впечатляващ е драматичният скок в оценката на тези активи през 2023 г., когато тяхната стойност достига приблизително 430,7 милиарда юана (еквивалент на около 60 милиарда долара) – това представлява дванадесеткратно увеличение в сравнение с предходната година. Тази тенденция съответства на глобалното нарастване в стойността на криптовалутите, конфискувани от различни правителства по света.
Сравнение с други държави
Китай не е единствената държава, която се сблъсква с предизвикателството да управлява значителни количества конфискувани криптовалути. Правителството на САЩ, например, държи около 200 000 биткойна на приблизителна стойност 16 милиарда долара, придобити главно чрез правоохранителни операции срещу незаконни дейности. Обединеното кралство също разполага със значителни запаси от над 61 000 биткойна, конфискувани при разследвания за измами и други престъпления.
Въпреки официалната си позиция против криптовалутите, Китай се нарежда сред най-големите правителствени притежатели на дигитални активи в световен мащаб. Съобщава се, че страната притежава близо 194 000 биткойна и 833 000 етера – впечатляващи количества, които подчертават парадоксалната ситуация, в която се намира китайското правителство.
Предизвикателства и възможности
Огромният обем на конфискуваните активи представлява както сериозно предизвикателство, така и потенциална възможност за китайските власти. От една страна, те трябва да балансират между опасенията за възможно негативно въздействие върху криптопазарите, ако решат да ликвидират големи количества наведнъж. От друга страна, съществува необходимостта да превърнат тези незаконно придобити активи в легитимни държавни ресурси, които могат да бъдат използвани за обществено благо.
Решението на Пекин да използва борсите в Хонконг като канал за ликвидиране на тези активи създава официален мост между строгата система за контрол на континентален Китай и глобалната криптоикономика. Този подход потенциално създава прецедент, който би могъл да бъде следван от други юрисдикции със сходни рестриктивни политики спрямо криптовалутите.
Тази инициатива позволява на централното правителство да запази контрола върху финансовите системи на континента, докато едновременно с това изследва потенциала на криптовалутите чрез регулаторната "пясъчна кутия" на Хонконг. Това стратегическо решение отразява по-широкия подход на Китай към иновациите – внимателно контролирано експериментиране в ограничени зони, преди евентуално по-широко приемане.
